Три години след началото на войната в Украйна, Европа все още не е намерила сигурно решение за своето енергийно бъдеще.
По време на енергийната криза през 2022–2023 г., втечненият природен газ (LNG) от САЩ помогна да се запълни празнината, оставена от Русия. Но новото изостряне на отношенията със САЩ — особено след като Доналд Тръмп възобнови твърдия си подход в търговията и дипломацията — кара мнозина в европейския бизнес да се запитат: не заменихме ли една зависимост с друга?
В тази несигурна обстановка, бизнес лидери от някои от най-големите компании в ЕС вече говорят открито за нещо, което допреди година изглеждаше немислимо — частично възстановяване на вноса на руски газ, включително от „Газпром“.
„Ако се постигне някакъв разумен мир в Украйна, бихме могли да се върнем към доставки от 60 до 70 милиарда кубични метра годишно, включително LNG“,
заяви Дидие Оло, вицепрезидент на френската енергийна компания Engie.
Компанията Engie, която е частично държавна, някога беше сред най-големите клиенти на Газпром. Според Оло, Русия би могла отново да покрива около 20–25% от нуждите на ЕС, спрямо 40% преди войната.
Гласове за диверсификация
Дори компании, които печелят от американски LNG, предупреждават за прекомерна зависимост от САЩ.
„Трябва да диверсифицираме, да имаме много маршрути. Не можем да разчитаме само на един или два източника“,
казва Патрик Пуяне, главен изпълнителен директор на TotalEnergies.
TotalEnergies е активна както в американския, така и в руския LNG пазар чрез частната компания „Новатек“. По негови изчисления Европа може в бъдеще да внася от Русия около 70 милиарда кубични метра – доста под 150 милиарда преди войната, но все пак значим обем.
Германия под натиск
За разлика от Франция, където ядрената енергия осигурява стабилен вътрешен източник, Германия изпитва сериозни затруднения след загубата на евтиния руски газ.
В Химическия парк Лойна, където работят компании като Dow Chemical и Shell, все по-силно се чува призивът за връщане към руски доставки.
„В тежка криза сме и не можем да чакаме“,
казва Кристоф Гюнтер, директор на InfraLeuna.
Преди саботажа на газопровода „Северен поток“ през 2022 г., Русия е покривала 60% от местното търсене.
Гюнтер твърди, че химическата индустрия в Германия намалява работни места вече пети пореден триместър — нещо, което не се е случвало от десетилетия.
Обществен натиск и политически сигнали
Според социологическо проучване на Forsa, в източната провинция Мекленбург-Предна Померания, където минава „Северен поток“, 49% от хората подкрепят възобновяване на руския газов внос.
„Имаме нужда от евтина енергия — без значение откъде идва. Затова се нуждаем от „Северен поток 2“,
казва Клаус Паур, директор на средна по размер петрохимическа компания в Лойна.
Според Даниел Келер, министър на икономиката на провинция Бранденбург, е възможно доставките на руски петрол и газ да бъдат възстановени, но само след установяване на мир в Украйна.
Американски LNG: стратегическа несигурност
През миналата година САЩ са покрили 16.7% от вноса на газ в ЕС, като Норвегия води с 33.6%, а Русия е на трето място с 18.8%.
Прогнозите обаче сочат, че дялът на Русия ще спадне под 10% още тази година. Оставащите доставки са основно LNG от „Новатек“.
„Със сигурност ще имаме нужда от още LNG“,
каза наскоро еврокомисарят по търговията Марош Шефчович.
Но анализатори предупреждават, че американският LNG все повече се използва като геополитически инструмент.
„Все по-трудно е да възприемаме американския газ като неутрална стока“,
казва Татяна Митрова, експерт от Колумбийския университет.
Ако търговската война между ЕС и САЩ се задълбочи, има реален риск износът на LNG да бъде ограничен, според Арне Лоуман Расмусен, главен анализатор в Global Risk Management.
Правни дела и условия за връщане
Междувременно няколко енергийни компании в ЕС водят арбитражни дела срещу „Газпром“ за неизпълнени договори след началото на войната.
Uniper (Германия) спечели 14 милиарда евро
OMV (Австрия) – 230 милиона евро
RWE (Германия) претендира за 2 милиарда евро
Според Оло от Engie, възможен компромис би бил Русия да започне отново да транспортира газ през Украйна, за да покрие арбитражните плащания — като основа за възстановяване на договорните отношения.
„Искате да се върнете на пазара? Чудесно — но няма нов договор, докато не платите присъденото“,
подчертава той.
Украинската позиция
Максим Тимченко, изпълнителен директор на украинската енергийна компания DTEK, не крие тревогата си:
„Като украинец ми е трудно да коментирам. Но се надявам европейските лидери да са си взели поука от това как се договарят с Русия.“